Често пътувайки из нашата родна страна, чувам изрази като „абе то ние държава ли сме”, „живеем в Абсурдистан”, „егати скапаната държава” и пр. Тези грозни фрази се говорят и по телевизията, пишат се и по вестниците, а за интернет форумите да не говорим... На мен като БЪЛГАРИН хем ми е тъжно, хем ми е мъчно, а най-много от това, че не хора дошли отнякъде си го казват, а наши хора – Българи. Аз като любител историк ще се опитам да покажа „колко струва „ нашата държава - БЪЛГАРИЯ.

Няма да се връщам чак към кан Аспарух, а ще погледнем доста по - близо.....и така времето е зимата на 1875г. В бедно обзаведена къща в Гюргево са се събрали няколко души - никому неизвестни, от никого не повикани и не очакващи награда в случай на успех. Събрали са се за една ни повече, ни по - малка лудост. Лудостта е да вдигнат целия български народ на въстание срещу Османската империя. И то през пролетта на следващата година.

Настъпващата 1876 не носи нищо добро за българското освободително движение. След като през 1873г. е заловен и екзекутиран Левски, а много от комитетите на вътрешната организация разбити в страната и сред емиграцията цари пълно униние. Много хора са арестувани, измъчвани и убити, а оцелелите комитети са загубили връзка с централния комитет в Букурещ.

През 1875г. Ботев, който е начело на централния комитет се опитва да намери изход от ситуацията и обявява Старозагорското въстание, което обаче е лошо организирано, местните хора не го подкрепят и въстанието е пълен провал. На фона на тези събития за българите тогава, идващата 1876г. не обещава да е с нещо по - различна от изминалите 480г. Особено като погледнат картата - Османската империя се е ширнала от Дунав до Египет. В българските градове по Дунав и в Добруджа са разположени 150 000 редовни турски войници с голямо количество артилерия. В южна България картината е подобна - още около 150 000 аскерлии. И с това не свършва сметката – цяла България е осеяна с множество турски села от който в случай на нужда излизат поне около 200 000 башибозуци. И това още не е всичко - в случай на нужда Османската империя може да докара многобройни подкрепления от азиатските си провинции.

За българската свобода картината е повече от отчайваща - за всеки нормален човек също. И все пак в мразовитата зима на 1875г. на сбирката в Букурещ групата българи взема решение за въстание. Времето за избухване на въстанието е определено - пролетта на 1876г. Времето за подготовка е много късо - само няколко месеца. На раздяла бъдещите апостоли на свободата се прегръщат и си казват „сбогом”. Те знаят колко малък е шанса някой от тях да доживее края на борбата. Те знаят че подготвяното въстание е обречено, и че те отиват да направят напълно съзнателна саможертва. Никой от тях не вярва, че дори и да вдигнат целия български народ, лошо въоръжените и неопитни българи ще се справят с 300 000 редовна армия плюс още толкова фанатизирани башибозуци. Те знаят и целят друго - жестокостта и издевателствата на турците са пословични и те знаят, че разправата с въстаналите българи ще е неописуема. Тяхната надежда е извършените жестокости да привлекат вниманието на Русия и Европа към съдбата на българите, както това е станало при въстанията на сърби и гърци.

Когато въстанието избухва най лошите прогнози на Апостолите се сбъдват - срещу 10 000 въстаници е изпратена 10 000 редовна армия с артилерия и 80 000 фанатизирани башибозуци.

Загиват около 30 000 българи. Извършените жестокости не се поддават на описание. Те са нещо невероятно и нечувано. За щастие и още една прогноза на Апостолите се сбъдва – това въстание става събитието задвижило решаването на „българския въпрос”.

Когато ние казваме „егати държавата”, „Абсурдистан” и пр. нека се замислим на какво е стъпила тя. А тя драги читатели на първо място е стъпила на кръвта на тези 30 000 души, на техните мечти, борба, страдание. Тези хора са били нечии майки, бащи, мъже, жени. Техният живот е бил осакатен, унищожен в името на нещо по-светло - ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ. И всеки който заради дребни битови несгоди обижда и оскърбява нашата родина оскърбява и хората дали в буквалния смисъл костите си за нея.

Затова нека бъдем повече БЪЛГАРИ и по - малко мрънкала.

Това драги читатели e края на моята първа част от темата ”Освобождението и ние”. Моят разказ е свободна интерпретация на историческите събития, а не точен и подробен разказ за посочените събития. Който се интересува повече исторически книги има достатъчно, аз се опитах да предам духа на събитията и конкретната историческа обстановка.